Любопитно

Ориз

Оризът е важна храна в Азия. Консумира се практически във всички азиатски страни. В Непал се отглежда в равнините и на терасирани склонове в Хималаите, на всяко свободно парче земя. Така склоновете се предпазват от ерозията, а водата се оползотворява най-ефективно. Ценно е всяко зрънце ориз, нито едно не трябва да се похабява.

Туризъм в Непал

Chitwan е идеалното място за посещение тази година. Саураха в националния парк Читуан е защитена дестинация за сафари.

Единственият круизен кораб в Непал.

Разходка с джет по река Нараяни.

Слон, носорог, тигър, елен.

Кои са Гуркхите всъщност?

"Ако някой каже, че не се страхува, той е или лъжец или Гуркха!" - това казва фелдмаршал Сам Манекшоу

Името Гуркха (или Горкха) произлиза от името на пранински регион в Непал, където, в началото на 19-ти век се е образувало кралство, борило се е за независимост и е спечелило битката срещу могъщата Ост-индска компания. Англичаните били толкова впечатлени от бойния дух, смелост и жертвоготовност на непалските воини, че след подписването на мирния договор, британците започват да записват воините от Гуркха-Гуркхите в своята армия.

Типичната килната шапка и закривения широк и дълъг нож "кукри" са станали "запазена марка" за тези безстрашни и изключително издръжливи на физически натоварвания планински воини. Безрезервната им смелост и всеотдайност са се доказали през първата и втората световна войни и множество локални конфликти, като например в Хонг-Конг, Борнео, Кипър, Сиера Леоне, Източен Тимор, Фолклендските острови, Босна, Ирак.

Да станеш Гуркха изобщо не е лесно (избират около 240 души от 10 хил. кандидати) и се счита за една от най-трудните за преминаване селекции в света: първо тест по математика и английски език, а после физическа подготовка - 75 прескока през препятствие за 1 минута и 70 коремни преси за 2 минути, а после бягане 4,2 км по пресечена местност с 25-килограмова раница на гърба.

И така, вече 200 години те служат достойно в британската и в индийската армия и участват в миротворчески и мироопазващи мисии
по целия свят, като до сега са заслужили 26 ордена "Виктория крос" - най-високата награда за смелост.

Каква е разликата между индийската и непалската храна?

Тъй като Непал граничи с Индия и Тибет (Китай), кулинарни влияния има и от двете страни: непалците, като индийците обичат пикантни кърита, плоски печени питки и ориз. Но за разлика от индийската храна, в Непал не се използва сметана, рядко се използва захар и като цяло храната се смята за по-здравословна от индийската.

Непалската храна използва подправки, които до голяма степен се припокриват с подправките в индийската кухня: Куркума, люти чушки, чесън и джинднжифил, пресен кориандър, а известната типично непалска смес от подправки „момо масала” съдържа билки и подправки, които също се използват и в индийската и в китайската кухня: кардамон, кимион, карамфил, канела, лук, чесън, сушен джинджифил, куркума, червени люти чушки, синап, кориандър, сминдух.

Също като в повечето азиатски страни, в Непал любимо основно блюдо е „пулао” – пържен ориз, често придружено от кисело мляко и „папад” – печено тънко хрупкаво хлебче като чипс, от нахутено и оризово брашно.

Бобови култури като различни видове леща, мунг и др, картофи и домати и различни листни зеленчуци от типа на спанака, лапада и т.н, също са много обичани, както в Непал, така и в Индия. От тях се приготвят „къри” – готвени ястия с гъст сос, типични и за двете кухни. Непалците и индийците обичат и „чътни” – различни сосове или песто, като допълнение към ястията. Освен това и в двете страни се готви с пречистено масло „гхи”.

Супите са едно от нещата, при които индийската и непалската кухня силно се различават. Непалците обожават „Тхукпа” – супа с оризови нудли, която може да включва зеленчуци и пилешко или друго месо.

Разбира се, поради близостта си с Индия, в Непал се готвят и ястия, които са познати на публиката като типично индийски.

Противно на всеобщите представи, хиндуизмът не изисква пряко от последователите си да бъдат вегетарианци, но тъй като религията изтъква желанието да не се вреди на никое живо същество, повечето последователи се придържат към вегетарианството. Всъщност 80% от непалците са хиндуисти (също като в Индия), 2,5% са мюсюлмани (в Индия – 14%) и над 8,5% - будисти (в Индия – пренебрежимо малко количество).

В Непал, за разлика от много части на Индия, се яде пилешко и ярешко, агнешко и бизонско месо (от як), а някъде даже и свинско. Това може би се дължи и на високопланинския релеф в голяма част от страната, който изисква много физическа сила, а и реколтата там е по-оскъдна. Рибата, която консумират непалците традиционно е речна, тъй-като нямат излаз на море.

Една от най-известните храни в Непал е „момо”, нещо като пелмени с плънка от накълцано пилешко, биволско, понякога и свинско месо, а може и със зеленчуци. Приготвят се на пара или пържени и задължително присъстват в менюто на всеки непалски ресторант, най-често като предястие.